Туристически обекти >> Туристически обекти >>

Област Смолян
Родопски драматичен театър в град Смолян. Театърът е създаден през 1951 година като професионален културен институт. В своята 50-годишна история, той е постигнал много творчески успехи в национален и международен план. Сградата на Родопски драматичен театър е построена през 1984 година и е уникална като мащаб и архитектура на територията на страната. Проектът на арх.Стефан Попов получава награда "Специален приз" на Третото световно биенале за архитектура в САЩ - 1985 год. Като театър, работещ в Европейски пограничен район Родопи, РДТ е отворен за контакти и реализиране на съвместни творчески проекти.

Планетариум в град Смолян. На 6 Септември 1975 година в Смолян отваря врати най- големият планетариум с народна астрономическа обсерватория в България. За последните 30 години той е посетен от над 2 млн души. За популяризиране на астрономическите знания, в звездната зала на Планетариума се представят повече от 70 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични за широката аудитория. На чуждестранните гости се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Всеки ден при ясно небе се провеждат наблюдения с телескоп на Слънцето. Всяка сряда вечер, при ясно небе се провеждат наблюдения на обекти от нощното небе.

Скалата “Невястата” над град Смолян. Тя е свързана с легендата за млада жена, която подгонена от турци, се изкачила на тази стена и се хвърлила от пропастта, за да спаси вярата си. Оттук се открива панорамна гледка към целия Кайнадински рид и град Смолян. До скала Невястата може да се стигне по два маршрута. Единият от тях започва от гр. Смолян - кв. Каптажа - по Панорамния път за курорта Пампорово. Другият възможен маршрут е от източната страна на скалата, към местността Белия камък.

Смолянските езера. Смолянските езера се намират на левия склон на долината на река Черна и на север под Орфеевите скали и връх Снежанка. Езерата са пръснати навсякъде по цялата долина, от Орфеевите скали до самия Смолян. В миналото езерата са били около 20 на брой, но днес добре оформени са 7 езера, другите са се превърнали в блата. През пролетта и есеннта на мястото на някои от тези блата отново се появяват малки езерца. Ето имената на някои от езерата: Керянов гьол, Милушев гьол, Силажа, Османов гьол, Лагера, Тревистото езеро, Бистрото езеор, Мътното езеро(най-горното).

Курортен комплекс “Пампорово”. Пампорово е най-големият ски курорт в България - “перлата” на Родопите. Има над 20 хотели, а в местността Ардашлъ се намира вилно селище “Малина”. През лятото Пампорово е привлекателно място за туристи със своята прекрасна природа, чист въздух, слънчеви и прохладни дни. Предлагат се програми за възстановяване и профилактика в рехабилитационни центрове, както и спортни забавления като плувни басейни, боулинг, тенискортове, стрелба с лък, високопланинско колоездене. В Пампорово работят няколко ски-училищa. Провеждат се международни и национални състезания по ски алпийски дисциплини за мъже и жени, ски бягане, ски ориентиране, биатлон и други зимни спортове.

Астрономическа обсерватория “Рожен” на връх Рожен. Това е най-големият действащ научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа. Тя е открита през март 1981 г. и е звено от Института по астрономия към Българската академия на науките. Научният комплекс е разположен в красива местност на билото на планината, близо до връх Рожен в Централните Родопи. Комплексът се състои от няколко сгради - кули, в които са монтирани телескопите, комплекс от жилищни сгради, метеорологичната станция и малкия параклис "Св. Дух". Националната астрономическа обсерватория е отворена за сътрудничество със сродни международни организации и производители на техника за целите на астрономията, за съвместни проекти и изследвания в областта на астрономията.

Местността “Хайдушки поляни”- тази местност вече е превърната в курортно селище, набраздено от малки кокетни вилички на брега на красиво езеро. Намира се близо до обсерваторията на връх Рожен, сред покоя на планината. Една от големите и добре устроени хижи в околността е хижа “Момчил юнак”. Асфалтов път я свързва с близките села, както и с Обсерваторията. През пряк път се стига и до село Славейно.

Исторически музей в град Смолян. Този музей е най-старият и най-големият в Средните Родопи. Основан е през 1935 г. с цел издирване, изучаване, съхранение и популяризиране на уникалното наследство на населението, обитаващо централната част на Родопския масив. През годините музеят е събрал богати и разнообразни колекции от музейни предмети - археологически находки от епохата на средния палеолит и енеолита, експонати, илюстриращи продължителното присъствие на траките от късно-бронзовата епоха до късната античност, материали, свързани със славянското население. При желание на посетителя, музейният екип има готовност за демонстрация и възстановка на старите обичаи, обредните практики и традиционните умения на родопчани.

Художествена галерия в град Смолян. Самобитният живот, традициите, културата и душествеността на родопчанина са запазени в Етнографския музей на града, живописно разположен на хълма над центъра му. До музея се намира художествената галерия, разполагаща със собствена колекция от платна на бележити български художници и картини на местни автори.

Ареален етнографски комплекс в град Златоград. Уникалният комплекс е създаден от “Бултекс” ООД със съдействието на златоградска община през 2001 година – юбилейна за Делю Хайдутин. Комплексът е уникален с динамичния показ на музейната експозиция и демонстрация на традиционни трудови умения. Изграден е по десния бряг на Голяма река на мястото, което до скоро бе наричано Стария град. Многобройните обекти разкриват и отразяват хилядолетната история на Златоградския етно-културен ареал и преди всичко на Златоград и селищата от общината. Непосредствено край град Златоград, по билата на южните му ридове преминава съвременната българо-гръцка граница.

Агушеви конаци в село Могилица. През 1834 г. в селото е построен голям феодален замък (конак) – най-големият на Балканите за времето си. Той е замислен и осъществен като солидно обиталище за Агуш Ага и неговите трима синове. Строежът на Агушевия конак продължил 20 години. Строителите били българи. Легенда разказва, че това невероятно произведение на изкуството е сътворено от неизвестен родопски майстор, чиято дясна ръка е отрязана от Агуш Ага, за да е сигурен, че никога няма да бъде създаден подобен шедьовър. Конакът е толкова голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Замъкът разполага с 221 прозореца, с 86 врати и с 24 комина.

Пещера ”Ухловица”. Пещерата “Ухловица” се намира в местността Сините вирове, на 3 км. източно от село Могилица  в посока към град Смолян, на левия бряг на река Арда. Пещерата се смята за един от подземните дворци на Родопите. Тя е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад. Пътят до входа на пещерата е едно малко предизвикателство, което си струва да приемете, за да се докоснете до загадъчната й красота.

“Ягодинска пещера”. Една от най–красивите пещери в Родопите е Ягодинската, чиято възраст е около 270 хиляди години. Целогодишно температурата тук е 6 градуса, 1,1 км е маршрутът за туристи, който се изминава за около час. До естествения й вход са намерени находки от праисторическата епоха. Вторични карстови образувания много наподобяващи Дядо Коледа и джуджетата му могат да се видят тук. Пещерняците от района традиционно посрещат тук Нова година. Има и ритулна зала, в която са сключени 24 граждански брака. Акули, алигатори, сватбари, буквите от българската азбука, каменни рози, перли, които не се различават по състав от морските, коралови образования могат да бъдат видяни. Три вида  прилепи, скорпиони и стоножки са основните обитатели на тази пещера.

Пещера “Дяволското гърло” в село Триград. Пещерата е формирана вследствие на могъщи тектонични движения. Името й идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м. височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Бучащите води клокочат и тази вряща, кипяща маса вода скача по редуващите се водопади. От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 м., през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре ще ви изведат покрай подземния водопад до повърхността. Една от легендите говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евридика.

Туристически комплекс “Белите брези” до град Ардино. Това е едно от най-живописните места в целите Родопи. Намира се на 6 км. от град Ардино и на около 40 км. от село Баните. Това е единствената естествено брезова гора в Родопите. Такива са рядкост и в цялата страна. Цялата площ е 4 000 декара. Преобладават брезите, но има бук, бял и черен бор, смърч и други. Мястото е изключително удобно за почивка и възстановяване. До комплекса може да се достигне с кола, автобус или пешком. Може да се използва за отправна точка за туризъм към централните части на планината.

Кристална зала “Родопски кристал” в град Мадан. Намира се в центъра  на града. В нея са изложени кристалите и камъните – рудни отломъци, открити по времето на цъфтежа на минно-добивната промишленост  из този район и скътавани в недрата на земята под Мадан (Мадан означава Мина – тур.).

Стоянов мост. Местността обхваща моста и прилежащите около него земи, включително и речното корито. По времето преди демокрацията е имало изграден комплекс с почивна база и ресторант, но днес тя стои в забвение. Не пречи обаче на запалените рибари и туристи, или просто на хората, зажаднели за страстна целувка с природата да отскачат при Стоянов мост на пикник, риболов, или просто така.

Кръстова гора. Оцеляла през вековете под названието Кръстова, тази светиня пази спомените за стародавен манастир, разрушен по време на Османското робство. Поколение след поколение се предава от уста на уста, че тук мнозина вярващи са намирали лек за своите болки и утехи за многобройните си страдания. Според легендата голямата Бакуриянова икона от златна сплав с вградените в нея отломки от животворния Христов кръст, е била тайно изнесена от Кръстова гора, за да не бъде поругана от турските нашественици. По-късно когато опасност надвиснала и над Троицкия манастир, монаси успели да заровят иконата в подножието на самия връх. Християни и насила помохамеданчени българи идват на това място на Кръстов ден, палят свещи и предават на синове и внуци онова, което са слушали от своите бащи и деди. Десетилетия вече на най-високата част на поляната се извисява символът на християнската вяра – кръстът.

Чудните мостове край село Забърдо. Чудните мостове са уникален скален феномен, намиращ се в средните Родопи на р. Айдарско дере. Някогашната многоводна река е създала дълбока карстова пещера, чийто таван се е срутил. Водата е отнясяла падналите отломки и така са се образували два невероятни, естествени мраморни моста. По скалите на естествените скални мостове расте известното “Безсмъртниче” – родопската роза (Haberlea rodopenzis). Непосредствено до тях се намира туристическата хижа “Чудните мостове”, където човек може да отдъхне, наслаждавайки се на великолепната гледка. Недалеч от там, по пътя нагоре се намира и хижа “Скалните мостове”.

Музей на родопския карст. Намира се в най-високия български град – Чепеларе. Основан е от Димитър Георгиев Райчев. През 1983г. с решение от месец юни, прераства в Музей по Спелеология и български карст. Музеят разполага с oсновен фонд от 9400 експоната, научно-спомагателен фонд от 7100 експоната и обменен фонд от 170 експоната, зала за гостуващи изложби, библиотека със 730 тома научна литература, лаборатория и конферентна зала с 60 места. Експозицията е с площ 870 кв.м. Включва разделите: “Минералогия, геология и петрография”, “Повърхности и вторични карстови форми”, “Биоспелеология”, “Пещерна палеонтология”, “Пещерна археология”.

Историко – етнографски комплекс в село Широка Лъка. Село Широка Лъка е обявено за архитектурен и фолклорен резерват, известно с автентичната си родопска архитектура. Фреските в църквата “Св. Богородица” са дело на братята Захари и Димитър Зограф. Тук е живял и капитан Петко войводa. Интересна архитектурна забележителност представлява Згуровският конак. В селото се намира НУФИ /национално училище за фолклорни изкуства/. През първите дни на месец март в с. Широка лъка се провежда народен карнавал-“Песпонеделник”. Характерна романтична атмосфера създават мостовете над Широколъшка река.