Туристически обекти >> Туристически обекти >>

Община Баните

Параклис “Успение Пресвети Богородици” – Баните (архитектурно-строителен  паметник на културата). Възстановен e през 1935 г. с участието на цялото население. Безспорно е доказано, че храмът е построен върху стари римски основи, при разкопките на които е намерена църковна утвар. През 1994 г. е осветен от пловдивски митрополит и функционира и до днес.

Кенарен мост над река Малка Арда – с. Малка Арда (по- точното и правилно название е КЕМЕРЕН - поради значението, което носи тази дума (свод, дъга). Това е един от малкото останали мостове в района от времето на средните векове. Строен е от майстори на близките села Петково и Момчиловци. И до ден днешен по него минават пешеходци и се ползва рационално.

Паловската воденица – село Оряховец. Намира се в долния край на селото. Построена е в 1870 година от четирима съсобственици от Паловия род. За нея се носят различни митове и легенди. Хората от селото твърдят, че воденицата си има “стопанин” (дух), който се грижел за собствениците по странен начин (показвал им се на няколко пъти и предупреждавал за вероятна опасност). Има един случай, за който и днес се знае - за малко да възникне пожар, но този “Стопанин” събудил навреме заспалия воденичар. Воденицата снабдяваше хората от село Оряховец и околните села с брашно до скоро.

Бунар с чешма – село Оряховец. Бунар означава не само кладенец, но и извор. Това било мястото, откъдето момите и невестите  наливали вода в менците и стомните; където се задявали ергените с момите и избирали бъдещите си невести. С разрастване на селото, този бунар е останал в самия център, близо до джамията. За съжалениe попада в спорен имот, което възпрепятства укрепителните работи по обекта.

Църква “Свети пророк Илия “ – село Давидково. Построена в сегашния си вид през 1923 г., църквата е един от най-старите и най-красиви паметници на културата на територията на общината. Иконостасът е много красива дърворезба, която и до днес е запазена. За зографисването на иконите е бил нает художникът зограф Стефан от град Хасково. През 2005.І.2006 г. е направен пълен ремонт по проект “Красива България”. Църквата е изцяло обновена.

Групов паметник на културата “Мюсюлмански култов комплекс” –  джамия с мечит в село Гълъбово. Джамията е оградена с каменен зид, на места достигащ до 1.80 м. В дворното място в близост до нея се намира малка постройка, наречена мечит - там се извършват различни служби, молебени и бдения. Мечита се използва и за религиозно училище. Намира се в землището на село Гълъбово, южно от него. Има черен път, който води до джамията.

Къща на Гълъб Латев Илъков – село Гълъбово. Намира се в южната част на селото. Най-старата къща, запазена от 19 век в района. Попада в маршрута Баните - Дяволски мост - Баните. Къщата представлява интерес с архитектурата си и своята издръжливост на напора на времето. В нея са скрити тайни от преди повече от век. Не е подлежала на реставрации и ремонти, най- вероятно заради градежа си - каменна зидария, укрепена с така наречените „кошеци” (дървени греди, поставени хоризонтално). Имотът е заграден с каменен дувар, така наречената гармада. Покривът е от речни тикли, типичен за Родопската къща.

Останки от селище в местността Чукаря в землището на село Босилково – на 1254 м. надморска височина през 1987 и 1988 смолянски археолози локализират и проучват най- старото скално светилище на траките в Средните Родопи. Откритите глинени култови идоли, съдчета и керамични фрагменти отнасят най-ранните следи от човешка дейност. В края на късната бронзова епоха светилището е било оградено от зидове. Тракийското кално светилище на вр. Чукаря е обитавано и през ранножелязната, късножелязната и античната епоха ( І-ІV в.).   

Късноантично селище при село Давидково – Дуракоското. Това е мястото, откъдето днешно Давидково води началото си - днес там има само останки от древните домове на някогашни давидковци, както и ценни семейни реликви, скрити завинаги под прегръдката на майката Земя. След опожаряване на селището хората се преместват в днешната му част.

Средновековен некропол в двора на Чолако в село Давидково – открит при случайни разкопки в двора.

Етнографска сбирка при НЧ “Зора“ село Давидково. Тук са събрани покъщнината и поминъкът на прадедите на давидковци - уреди, пособия и всичко останало, с което е бил оборудван един дом. Тук ще видите дарак - приспособление за влачене на вълна, ръшница  (домашна мелница), стан, бурило (в него се биело млякото), избива се маслото, а самото мляко се превръща в чудесна разхлаждаща и хранителна напитка – бърканица. Както и красивите тъкани, шити, везани и плетени постелки, дрехи, чорапи, терлици, кърпи и още, и още. Всеки гост на селото може да надникне в това късче от миналото, скътано в читалищната сграда.

Паметна плоча в село Баните. Тя е издигната  през 1979 година в центъра на селото в памет на загиналите бойци от село Баните и неговите околности  през 1944-1945 година в отечествената война.

Паметна плоча в село Давидково в памет на загиналите от селото и околностите му в отечествената война 1944-1945 г. Построена е преди повече от 35 години назад във времето. Тя е претърпяла множество перипетии и сменила неведнъж своето място. 

Местността “Самотното дърво”. Намира се над село Баните в южна посока. Наречена е така заради едно самотно, но затова пък силно и на преклонна възраст дърво. То придава някакво странно очарование и магия. До него се стига по няколко пътеки, но има и маркиран туристически маршрут. Това е преход от 2 км. по стръмен наклон, маркиран с указателни табели. Изградено е място за отдих с водоизточник. Панорамната гледка, която се разкрива от местността, обхваща не само общинския център (село Баните), но и околните села.
 
Местността “Ангелова каба” – част от туристически маршрут с.Давидково – хижа „Свобода” - село Давидково. С база за отдих.


Дяволският мост – (Шейтан кюприя). Намира се на територията на община Ардино, област Кърджали. Той отстои на 15 км северозападно от гр. Ардино и на 4 км източно от село Гълъбово (община Баните). Мостът е част от античен път, който е ползван и през средновековието. Минавал през реката и през прохода Ксантийски (Еледже) и свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието. Построен е в началото на ХV в от мостостроителя Уста Димитър от днешния град Неделино. Дяволският мост е разположен на кота 420 м. надморска височина.

Старата баня в село Баните – Римската баня – с доказан римски градеж на каптажа, за който се предполага, че е от ІІ-ІІІ в. от н.е. Постройката е изградена на десния бряг на река Малка Арда. Състои се от два сводести басейна - мъжки и женски. За мъжкия се говори, че е “откак свят светува”. През 1527 година е построен и женският. Открити са десетки римски монети при изграждане на втория басейн, както и при построяване на новата база - специализираната болница за рехабилитация - открита през 1979 година.

Култов комплекс на връх Свобода (Енихан). Няма друго място, което така точно да отговаря на описанието на Херодот за местонахождението на светилището на бог Дионис от връх Свобода. Този връх се намира на 13 км. северно от село Давидково. Старите хора там разправят, че имало огромни побити камъни. Това напомня за антична астрономическа обсерватория откъдето се правели астрономически наблюдения и се извършвали религиозни обреди и предсказания.

Горско стопанство “Кормисош”. Намира се в северната част на общината. Това е истински рай за флората и фауната в Родопите. Районът омайва с чудни ландшафтни форми, високи и стръмни скални масиви, изваяни от водите и вятъра. Тук може да се срещне вълк, мечка, дива свиня, благороден елен, елен лопатар, сърна и много други видове дивеч, дори и пернат.

Микроязовир в село Давидково. Разположен е на 1600 м. надморска височина. Ограден е със стена на глинеста основа. Дълбочината му достига до 9.50 м. Събира около 180 000 м3 вода. В него се въди сладък шаран и каракуда, толстолоб и бял мур. Срещу символична такса получаваш правото да си наловиш шаран съвсем сам. Гледката е прекрасна и упоителна. Малко по-надолу от микроязовира се намира рибарникът, където пък няма проблем да се снабдим с вкусна пъстърва “американка”. Тя се въди свободно и из водите на Глогинска, Рибиндолска и Давидковска реки, както и в местността Канарата.

Връх Вешката – ловна хижа. Намира се на връх Вешката - 1310 м. надморска височина (най- високия връх в Бански регион). Хижата е малка, уютна и разполага с леглова база за 30 души. Има камина, около която е приятно да поседнеш след дългия преход. Тук ловджиите поливат своите успехи и неуспехи в улова по време на ловния сезон. Тук се стичат учениците на своя патронен празник на училището - 2 юни всяка година, за да отбележат деня на Христо Ботев. От върха се открива просторна гледка в  четирите посоки. И тук има следи, говорещи за ранното и повсеместно тракийско присъствие - свидетелство е  крепостта на вр. Вешката (чуката). До него се стига по различни пътеки, провиращи се през дивни горички и чудни поляни. На върха има приспособена площ за кацане на хеликоптери, което е и чудесна възможност за спорт – футбол и др.

Местността “Канарата". Намира се на най-стария път, свързващ Родопите с Беломорието. Било е населено място, с претенции дори за център на общината. След време обаче жителите му до един се изселват и то опустява напълно. Останала е частично запазена сграда на джамия - свидетелство за някогашен живот и широкият път, водещ до тази местност и до близката хижа в село Сливка. Природата е величествена и приласкаваща с топлата южняшка прегръдка.

Борисовият вир на река Малка Арда в землището на село Баните. Разположен източно от селото в борисовите ливади се гуши вир от много години насам. Говори се, че цар Борис посетил това място навремето. Било 26 февруари, лед сковавал вира, а той го разчупил и се окъпал в него. От тогава носи името “Борисовия вир”. Докато нямаше басейни, този вир беше радостта за децата и младежите от околностите. Дори и сега обаче е приятно да се потопиш в чистите и бистроструйни води на река Малка Арда. Далеч от света и хората, пълно отдаване на спокойствието и целебната тишина.

Почивна станция на БАН в село Глогино. Построена е като почивна база за работещите в БАН, но разполага и с хотелска част. Село Глогино е близо до общинския център, но и достатъчно отдалечено, за да се изпита удоволствието от тишината и спокойствието на планината.

Средновековен мост над Загражденска река при село Загражден. Стар каменен мост, който още се използва при река Загражденска без промени от направата му. Също както останалите мостове из района, той не се е поддал нито на ерозията на времето, нито на природните сили – вятър и дъжд, студ и пек. Строен е в средновековието. Не съвсем близо до него, но в рамките на село Загражден има едно по-мъничко мостче, от същия тип, включено в маршрута на екопътеката Загражден - Тополска река – село Две Тополи – Загражден.

Комплекс “Водна пързалка”. Една от атракциите за жителите и курортистите в село Баните през последните години е водната пързалка. Тя е изградена при открития плувен басейн и дава добри възможности за летен отдих както за възрастни, така и за най-малките жители и гости на общината. Построена е през 1989 година от созополски майстори. Първа по рода си в смолянска област.

Тепавица в село Дебеляново и в село Малка Арда. Знаете ли приликата и разликата между ТЕПАВИЦА И ДЪЩА? Ако не, то вече ще знаете – и двете се използват в последния етап от тъкането, но след това може да се ползват и като перални машини - естествени при това. Използва се напора на водата и под различен начин се “атакува “ изделието ( халище, одеяло, китеник ). При тепавицата се ползват бутала ( или бухалки ), които степват влакната и ги правят плътни и устойчиви - става въпрос за вълнени изделия и козяци. Ето такива приспособления все още използва Родопчанинът в своя бит. Безспорно е навлязла модернизация и тук, но старите тепавици не остават кой знае къде назад.

Дъща в село Давидково. Дъщата пък е на принципа на въртенето на водата. Също като водовъртеж. В комбинация и силата на падащата вода се получава истински водовъртеж, в който потъват сетивата ти и се изгубваш сред пяната и клокоченето на водата. Вода. Някой беше сравнил принципа на работа на пералнята със сърцето.